Преди четвърт век Италия бе потънала в море от проблеми, които напомнят за днешните бури. Партийната политическа система се разпадаше. Огромен корупционен скандал бе проникнал на най-високите нива на обществения живот. Бързо увеличаващият се държавен дълг смачкваше икономиката, а гражданите се бяха отчаяли от способността на държавата да поддържа закона и реда, коментира редакторът за Европа във Financial Times Тони Барбър.
Италия някак успя да намери верния път, за да премине през сътресенията, след като сблъсъкът между християндемократите и комунистите след 1945 г. отстъпи на съперничеството между дясната коалиция на Силвио Берлускони и левия блок на Романо Проди.
Чужденците често подценяват способността на Италия да заобикаля бедствията. Днес обаче залозите са по-високи от тези през 1992 г. Решенията може да се окажат по-трудни за откриване. Причините лежат в радикално различните контексти на Европейския съюз (ЕС) и на Средиземноморието, където се намира Италия.
Някои от сегашните предизвикателства на Италия изглеждат подобни на тези в началото на 90-те години. Партийната система още веднъж е разпокъсана. Управляващата лявоцентристка Демократическа партия се разцепи миналия месец. Дясното е разделено. Най-популярната опозиоционна партия е Движение „Пет звезди“, обърната срещу статуквото. От ноември 2011 г. четирима министър-председатели са заемали поста не защото избирателите са гласували за тях, а заради финансови критични моменти, фракционни разправии, партийни преврати и провалила се конституционна реформа.
Вярно е, че проблемите на Италия с мафията и корупцията не изглеждат толкова страшни като през 1992 г. Въпреки това Матео Ренци – бившият премиер и лидер на демократите, понесе тежък удар този месец, когато стана ясно, че баща му Тициано Ренци и близкият му политически съюзник Лука Лоти са обект на съдебно разследване заради съмнения в корупция по обществена подкрепа.
Най-тревожното сравнение между 1992 г. и днес се отнася до италианската икономика, която според прогнозите тази година ще бъде най-бавно нарастващата еврозоната. Държавният дълг е над 132% от брутния вътрешен продукт. Безработицата е почти 12%, а нивото на младежката безработица – над 37%.
В следствие на това все повече италиански политици поставят под въпрос ползите от членството в еврозоната. Което правят и италианските избиратели. В проучването на Евробарометър, публикувано през декември, 47% казват, че еврото е „лошо“ за страната им, а само 41% - че е „добро“.
Разликата с преди 25 години е огромна. Тогава европейската интеграция за повечето италианци звучеше като отговор на слабостите, които измъчват Италия от обединението през 1861 г. Индустриалците на север процъфтяват благодарение на износната им сила и връзките с германските вериги на доставки. Експертите в централната банка и финансовото министерство знаят за опасностите, които носи излизане от еврозоната, за Италия, ЕС и глобалната финансова система.
Дългият застой обаче, който съвпада с членството на Италия в еврозоната, кара много италианци да виждат еврото като усмирителна риза. Два фактора засилват това чувство на неудовлетвореност. Първо, фискалните правила на еврозоната изглеждат като създадени по модел на Германия без да се взимат предвид италианските специфики. Молбите за повече благосклонност от правителствата в Рим не успяха да омилостивят Берлин. А не това имаше Италия наум, когато се присъедини към еврото през 1999 г.
Второ, италианците смятат, че ЕС не е солидарен към бежанската и мигрантска криза в Средиземноморието – криза, която няма друг еквивалент от 1992 г. насам. Половин милион души са пристигнали с лодки в Италия през последните три години. Новодошлите през тази година са рекордно много. Липсата на подкрепа от Централна и Източна Европа вбесява Италия.
Докато умерено ляво или дясно управляват Италия, може би е възможно това разочарование от ЕС и еврото да се удържа. Разривът при демократите обаче е поредният признак, че партийната система се разцепва под натиска. А Движение „Пет звезди“ са готови да действа всеки момент.
22:00 | 11.09.22 г.